Малахит

Малахит

Характеристика на минерала:
Малахитът е познат на човека от древността, като още тогава е използван както за добив на мед, така и в качеството си на скъпоценен камък за изработка на украшения и накити.Представлява основен карбонат на медта, с характерна окраска в обработено състояние. Редуващите се по яркост и наситеност на цвета зелени слоеве образуват най-различни шарки и това превръща малахита в един от малкото скъпоценни камъни, които са разпознаваеми на пръв поглед и без използване на специализирана апаратура.За произхода на името малахит съществуват няколко версии. Най-тиражираната на български език е тази, че произхожда от гръцката дума “малакос”, означаваща мек и отразяваща относителната мекота на минерала. Според друга, по-правдоподобна версия, името се свързва с цвета на листата на определена “трева” (най-вероятно градинската ружа), отново от гръцки. Известният изследовател и автор на книги за скъпоценните камъни от XIX век Чарлз Кинг смята, че камъкът наречен малахит от Плиний Стари е вид зелен яспис, добиван в Индия, докато камъкът известен в наше време като малахит съответства на друг скъпоценен камък наричан от Плиний медицински смарагд (Smaragdus Medicus). Замяната на имената става някъде през Средновековието, когато амулетите от малахит са изключително популярни за предпазване от най-различни болести, беди и магически влияния – функция приписвана от Плиний на ясписа, наричан от него “молохас”. Малахитът в природата се открива под формата на гроздовидни образувания, закръглени буци, конуси, сталактити, и по-рядко като кора върху неравна повърхност. Понякога се среща заедно с минерала азурит, с който са много близки по химичен състав, основно в зони с наличие на медни руди.

· ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Съществуват сведения, че малахит е добиван преди 4000 г. пр.н.е. в древен Египет за изработка на украшения и за получаване на “зелено” за козметични цели. По всяка вероятност още тогава египтяните са оценили лекотата с която се обработва този камък, доброто му полиране и красивия рисунък от различните зелени слоеве. Малахитът е известен и на древните гърци и римляни, които продължават египетската традиция за използване на малахита, включително и за декорация на здания.
Известни са геми от малахит с египетски и римски произход.
Малахитът става извънредно популярен след откриването на уралските находища близо до Екетеринбург в Русия, в края на XVIII век. През 1836 година в Уралските находища е открито монолитно образувание с тегло около 400 тона. Също така през периода на 30-те и 40-те години на XIX век, познати още в Русия като “Малахитовата епоха”, често се добивали единични блокове малахит с тегло по няколко тона, като не било необичайно тегло и около 20 тона.
Изобилието на висококачествен малахит в голямо количество и размери дава възможност за широкото му използване като монументално-декоративен материал в архитектурата в Русия по онова време. Малахитът се превръща в един от символите на руското богатство и е повод за голяма завист в Западна Европа.
Също така, натрупаното майсторство в обработката и използването на малахита дават импулс за развитието на една интересна приложна техника, позната като “руска мозайка” – блоковете малахит се разрязват на тънки плочи, с които се облицоват колони, камини и други архитектурно-декоративни елементи. Тънкостта при руската мозайка е напасването на шарките на различните парчета по начин създаващ илюзията за цял къс малахит.
Блестящ пример за използването на тази техника е огромната (184 см.) ваза, намираща се в Ермитажа в Санкт Петербург, Русия. Изработена е в Екатеринбург между 1839 и 1842 г. Други примери за използването на руската мозайка са колоните в Исаакиевския събор в Санкт Петербург, както и прочутата Малахитова зала на Ермитажа. По подобие на руския раскош, малахит е използван за облицовка и в двореца във Версай.

Руският писател и фолклорист Павел Петрович Бажов (1879-1950), родом от уралския град Сисерт, записва, обработва и публикува устния фолклор на местните рудокопачи и майстори-занаятчии под формата на приказки и разкази. Някои от най-известните са свързани пряко с малахита – Каменното цвете, Малахитовата кутийка, Господарката на медната планина.
В днешни времена, прочутите уралски малахитови находища в Нижни Тагил, в Гумешевския рудник и др. са изчерпани и центровете за добив на този красив ювелирен материал се намират основно в Африка (Демократична Република Конго/Заир) и Австралия. Една от характерните особености на обработения конгоанския малахит е наличието на концентрични кръгове, наподобяващи и съответно наричани “пауново око”.
Камъкът добиван в Израел и разпространяван под името Ейлатски камък представлява агрегат от малахит, тюркоаз и хризокола. Мястото на добив е експлоатирано от 7-то хилядолетие пр.н.е и представлява най-старият познат добивен център от ранната медна епоха. Малахитът е един от малкото скъпоценни камъни, които обикновено не се фасетират, тъй като при тази обработка би се загубила доста от красотата на естествените фигури. Малахитът е термически нестабилен и при нагряване над 200⁰С се разпада до меден окис с отделяне на водна пара и въглероден двуокис. Съответно следва да се пази от нагряване, включително при ремонт и почистване на бижута.
Почистване на пара, с ултразвук, с киселини или с други химикали са абсолютно недопустими при бижутата с малахит. Съществува легенда, преразказвана от древногръцки автори, че египетските роби копаещи медна руда и в частност малахит се разболявали много рядко от чума и холера – чести болести по онова време. По всяка вероятност оттам тръгва и поверието за защитните свойства на малахита и неговото носене като амулет. През Средновековието е било често срещано поверието, че амулет с малахит (особено с “око”) предпазвал от черна магия и зло, като при приближаваща опасност камъкът се разцепвал и така предупреждавал стопанина си. Също така през този период е използван като лечебно средство, вътрешно и външно, за най разнообразни болести и болестни състояния. Според индийската астрология малахитът е камък на световната хармония и любов и е с много силна енергия. Придава лекота на душата, избавя от глупави сънища, мрачни фантазии и тежки мисли. За малахита се вярва, че поглъща толкова много негативна енергия докато пази стопанина си, че е необходимо да се “пречиства” по-често от другите скъпоценни камъни.
Една от неразгаданите до край мистерии на нашето съвремие са т.н. “малахитови” човешки кости, открити в щата Юта при изкопни работи през 1995/6 година. Земните пластове с човешките кости, покрити с малахит и с тюркоаз, са на дълбочина между 15 и 30 м и съответстват на периода Кредa от преди 100-140 млн. години. Аналогиите с подобни човешки “малахитови” останки открити през 1971 година за които е доказано, че са стари около 300 години, все още не са абсолютно потвърдени научно.
Малахитът е непрозрачен, ивичест камък. Цветовете в ивиците му варират от светло зелено до тъмно зелено. Cu2CO3(OH)2. Името му произлиза от гръцката дума malakos – мек. Според друга теория думата идва от гръцки malhe, което означава трева. Малахитът е скъпоценният камък за 13-тата година от брака. Малахитът е особено крехък. Трябва да се предпазва от надрасквания и удари. Също така да се избягват големи температурни промени. Не почиствайте в ултразвукови ванички. При поправка на бижута с малахит имайте предвид, че топлината може да увреди камъка.
Добиването на малахит започва още 4000 г. пр.н.е. от древните египтяни. През средновековието, малахит се е използвал за предпазване от черна магия и заклинания. В Древна Гърция амулетите за деца са изработвани от малахит. Вероятно малахитът е бил първият материал използван за извличане на метал (мед) чрез стопяването му.

Мистични сили:

Дава допълнителна енергия на притежателя си, предпазва от опасности.Смята се, че вглеждането в малахита успокоява, отпуска нервната система и укротява бурни емоции. Вярва се, че носи хармония в живота. Носи знание и търпение. Използва се за детски амулет против опасности и болести, обикновено е прикрепян към люлката на бебетата.
Най-значимото находище на малахит е в Заир. Големи находища има в Урал, Сибир, Франция, Южна Австралия, Намибия и САЩ (Аризона).Малахитът е светъл на цвят, от тъмно зелен до черно зелен.
Блясъкът му е стъклен до елмазно кристален, копринено кадифен (с влакнести разновидности) и матов.
Твърдостта му е 3,5-4,5 по скалата на Мос.
Плътността му е 4 гр. в куб. см. – плътен или влакнест материал с примеси 3,6 грама в куб. см.
Оптически отрицателен и силно изотропен материал.
Среща се в Русия, Австралия, САЩ, Заир, Гърция, Румъния, Франция, Германия и Полша.
Използвал се е още в древността като материал за украшения, амулети и целебно средство.
В днешно време се използва предимно за гердани, след полировка с неговите богати шарки той стой много ефектно украшение.
По направените разнообразни изделия от малахит, можем да съдим за големите възможности на неговата употреба.
Има известни произведения на изкуството в храма на Диана в Ефест и малахитова зала в Ермитажа. Лесно се разтваря в киселина.
Името му идва от гръцки „malakos” – мек или „malhe” -трева. Цветът му идва от медта в състава му.
Дори и често срещан той си остава доста ценен. Древните Египтяни са го използвали като сенки за очи, а също така и в зелената боя.
Вярва се, че е силен защитник на децата и са правени амулети за предпазване от зли очи.
Говори се, че когато има някаква опасност, той се счупвал на две.
Защитавал пътниците и помагал за успех в бизнеса. Богата колекция от малахит е била събрала от Екатерина ІІ. В наши дни големи запаси са открити в Конго, САЩ и Австралия, в тези залежи камъните са с хубаво качество, но въпреки всичко отстъпват на уралските, които все пак остават най-ценни. Неслучайно се носи легенда, че в Урал живее медната царица и само тя може да дари трудолюбивият миньор с успеха да намери най-големият и скъп малахит.
Това е камъкът на художниците, литераторите, журналистите и пътешествениците, камъкът на хармонията.Енергията на този камък е много силна.Среща се в районите с медно-рудни находища; малахитът е непрозрачен, зелен, масивен минерал; цветът му се дължи на медта. Има характерен заоблен вид; реже се и се полира, за да изпъкнат сменящите се светло- и тъмно-зелени пластове. В Древен Египет и Юдея още 4000 г. пр. н. е. се добивали големи количества от този минерал в хълмовете между Суец и Синай. Медните мини на цар Соломон край Ейлат на Черно море, също доставяли малахит. По-късно гърците и римляните го ценели високо и изработвали от него талисмани.Колоните в Храма на Диана в Ефес били облицовани с малахит. Той бил използван за накити и декорации, но най-често се прилагал в козметиката. Египетските дами гримирали очите и миглите си със ситно смлян малахит.Това е един от първите минерали, използван като символ на властта от висшите класи в Египет. Украшенията за глава на фараоните често били обточени с малахит; той повишавал вибрациите на ума на управника и му помагал да взема мъдри решения.Старите автори отбелязват, че робите, които работели в медно-малахитовите мини, обикновено не се разболявали от холера и чума – често срещана напаст в Древен Египет. Затова го носели като защита от тези болести.В една стара руска легенда се казва, че който пие от малахитова чаша, ще придобие способността да разбира езика на всички животни.В по-нови времена малахитът се използвал предимно за архитектурна декорация – например на големите сгради в царска Русия или колоните на храма ”Св. София” в Истанбул. Този зелен минерал често е нашарен със спирали в различни зелени нюанси, които понякога образуват ”око”, затова някои ги наричат ”паунови камъни”. От тях се изработват бижута или талисмани за защита от уроки. Малахитът се смята за камък на богинята Юнона, чиято свещена птица е паунът. В една етруска гробница е намерено малахитово око с триъгълна форма, обкована в сребро. И до днес в Италия носят талисмани от малахит. В някои райони на Германия вярват, че той предпазва от падане и предупреждава за наближаваща опасност, като се спуква. През XVII век действието на малахитовите талисмани се простирало от защита срещу зло, до лек за всички физически болести. Пиели го стрит на прах и разбъркан с мляко срещу херния, за намаляване на болката при сърдечен пристъп и за облекчаване на колики. С него спирали кръвотечение, като го размесвали с мед и го мажели върху раните. Майките носели малахитови амулети, за да растат зъбките на децата и като предпазно средство срещу гърчове. Много хора го използвали като сънотворно. Вярвали, че предпазва от мълнии и заразни болести, че привлича истинска любов и късмет. Но най-важното му качество било да пази от всякакво зло и магия. При наближаваща опасност се разцепвал на две. Укрепва сърцето и кръвоносната система, също така епифизата и хипофизата. Обновява тялото и ума и помага за по-бързото зарастване на тъканите. Твърди се, че пречиства кръвта и духа. Използван е като лек при холера, колики, ревматизъм, нередовен цикъл, слабо зрение и депресия.Носи изпълнение на желанията. Помага при пристъпи на астма и ревматизъм. Нормализира сърдечната дейност. Предпазва децата от болести и опасности.Спомага за добро здраве, дружески отношения и радост, плодородие и красота. Носи щастие. Помага за леко раждане. Съдейства за предвиждания и предсказания. Дарява с крепък сън.Притежателят му разбира езика на животните и може да става невидим.Отстранява злото и злата съдба, а също болка, безплодие, нечисти духове и магии. Противодейства на уплаха, кошмари и меланхолия. Спасява от гръм и мълнии, както и от беди. Не допуска падания от кон, нито морално и нравствено падение.