Кехлибар

Кехлибар

Характеристика на минерала:

Цветът на кехлибара може да варира от жълто до червено, от зелено до синьо, но обикновено е оранжево-кафяв като мед. Най-добрият кехлибар е прозрачен. Понякога в кехлибара има включения на насекоми, листа, борови игли и части от малки растения, и животни. Кехлибарът е вкаменена смола от изчезнало иглолистно дърво и древни борови гори. Тази смола трябва да е на няколко милиона години за да се нарече кехлибар. По-младите втвърдени смоли се наричат копал.
Тъй като кехлибарът е мек може лесно да се надраска, затова е препоръчително да се съхранява отделно от другите бижута (в отделна кутия). История на камъка: Кехлибарът се използва от хилядолетия за бижута. Древните гърци и римляни са го използвали широко за направа на украшения. Кехлибарът е едно от най-старите вещества използвани за накити. Мъниста и висулки от кехлибар са открити в северна Европа датиращи от 8000 г.пр.н.е. КЕХЛИБАР – древните Германи го наричали bernstein – горящ камък и го използвали като разпалки. Този минерал е от класата  на органическите съединения, извлича се от смолата на хвойновите дървета.Tой е древен камък описания за него можем да видим още в съчиненията на Платон и Аристотел.Кехлибара по цвят е от прозрачен до полупрозрачен и притежава смолист блясък.
По твърдост е 2,5 по скалата на Мос. Може да се срещне от тъмнокафяв до лимонено жълто, но са открити и зелени, черни, виолетов и червен цвят.
В себе си може да съдържа насекоми, личенки и други малки животинки заклещени преди милиони години. Благодарение на това са открити много видове насекоми които вече не съществуват.
Ценността на кехлибара зависи от неговата рядкост и вида на тварите в него. Кехлибарът се е използвал още в древността за правене на украшения, особено известен е бил през ХVІІ-ХVІІІ век.Като декорация е бил използван за вътрешна гарнитура за стаята на Екатеринският дворец.
Прекрасни изделия можем да видим в Ермитажа. Основни находища на Кехлибар има предимно в Балтийските държави и Домениканската република, най голямата мина за кехлибар е в Русия.Но се среща и в Полша, Германия, Дания, Швеция и други страни от Европа.
Кехлибара се загрява, за да се махнат балончетата които се намират в него от което се получава мъглив ефект.
Името му от арабски „ках руба” – завлича слама, но има и отделни наименования като симетит (от о.Сицилия), руменит – (от Румъния) и бирмит (от Бирма).
Формата му е неправилна леща, зърна и късове. Плътността – 1,0 гр. на куб.см., неправилено парче.
Използва се за производство на лакове, кехлибарена киселина, както и за евтин ювелирно–декоративен материал. По времето на Нерон цената на кехлибара била колкото един роб. Камъка според легендите давал невероятни сили на заклинателите.Освен това го смятали за камъка на любовта, силата, късмета, здравето и успокоението на нервите и стреса.
 

Има легенда за него:
Синът на Хелиос бога на слънцето убедил баща си да му даде колесницата на слънцето,  за да я покара за един ден.
Погрешка минал много близо до земята и я обгорил, и за да запази земята, Зевс го поразил с една светкавица, така той загинал.Майка му и сестра му, в скръбта си се превърнали на дървета, но продължили да плачат и жалеят, а сълзите им се превръщали в кехлибар. Черният янтар е битумна разновидност на сондажните въглища. Възникнал е в тъканите на дърветата-растящи през юрския период (100 мил. год. пр. н. е.). Името му идва от река Янтар (Мала Азия), където за пръви път е намерен; от лат. gagates. Цветът му е от тъмнокафяв до смолисточерен. Блясъкът му – от матово до смолисто, след полировка получава огледален блясък с пропуквания. Твърдостта му е 2,5 — 4 по скалата на Мос. Плътността му е 1,10 — 1,40 гр. на куб. см. Находищата му са във Великобритания, Русия, Германия, Испания, Франция, Индия, Португалия, Турция и Полша. Той се използва, също както корала за украшения и декорации. Голям разцвет в използването му за декоративни изделия е имало през ІІІ в. Значителна роля в това предналежи на римляните. През VІІ в. предназначението на този камък се изменя и вместо украшения започват да се произвеждат предмети като кръстове. Връщането на камъка към бижутерията станало през ХІV в. (Англия, Франция и Испания) и продължило до ХІХ в . Има много красива бижутерия от черен янтар от викторианската епоха, със своя черен цвят и огледален блясък подчертавал особеностите на викторианския стил. Този камък днес не е така известен и го използват рядко при украшенията. Камъкът облекчава яйчниците, също и ако го сварим лекува зъбобол. Счита се още, че поглъща негативната енергия и в Англия във всеки дом са държали къс от този камък, дори когато имало новородено са слагали в люлката за да го пази от зли очи. Пътуващите също са носели със себе си късче от камъка за да ги предпази от неприятности по пътя. В Индия са го почитали като камъка на Великата майка на мира, който е бил способен да помогне в разкриването на тайни от миналото на човека. В някои терапии го използват за масаж. Мистични сили: Кехлибарът носи късмет. Отдавна е свързван с лечебна енергия и психическа стимулация, и се твърди, че балансира агресивните черти на характера. Находища: Най-известният източник на кехлибар в света е Балтийско море. Кехлибар е намерен също край бреговете на Сицилия и Англия и в Мианмар (Бирма). В западното полукълбо има богати находища в Доминиканската република, Мексико, както и в Ню Джърси.