Оливинът се ползва с популярност сред всички ценители на самоцветите. Този прозрачен или полу-прозрачен камък може да бъде с всички оттенъци на зеления цвят, а също и на жълтия в цялата му палитра, жълтеникаво-кафяв, кафяв, но най-ценни са кристалите с цвят на маслина. Първоначално всички скъпоценни камъни с жълт цвят са били наричани хризолити, в това число и златистия топаз. След това са открили уралския топаз, който също е наречен хризолит, което довело до голямо объркване. В днешно време, граната със зелен цвят не се препоръчва да бъде наричан хризолит. Употребата на термина „източен хризолит” по отношение на жълто-зелените сапфири и хризоберили с такъв цвят е също така неточно. Оливинът е задължителен компонент на вулканичните породи. Прелестният златоцветен и почти прозрачен камък се среща и в метеоритите. Обикновено кристалите на оливина не са много големи. Доволно големи кристали оливин могат да бъдат намерени в така наречените оливинови бомби, които базалтите доставят на повърхността на Земята от дълбините на мантията. Такива оливини са добивани в САЩ от древни времена. Това потвърждава и историческия факт, че индианците, живеещи на територията на щатите Аризона и Ню Мексико са използвали този камък като украшение от незапомнени времена. Оливинови бомби се срещат в Монголия. Най-големият хризолит, намерен на остров Зеберхерд се съхранява в института на Смитсън. Неговото тегло е 310 карата. Оливините са били много почитани в Древна Русия и с тях са украсявали дрехи и църковна утвар. Някои скъпоценни хризолити, които са били доставяни в страната от търговците са имали многовековна история. Един от тези камъни, украсяващ църковно одеяние е много необикновен. На неговата гладка повърхност е изсечено примитивно изображение на човешка фигура. По-скоро, рисунката е била направена върху него преди няколко века. Украсата на знаменитата икона на Андрей Рубльов „Троица” също е направена с оливини. Прозрачният камък с бутилково зелен цвят е бил наречен оливин заради своите цветове. Думата „оливин” е образувано от латинското „олива”. Неговото друго име е хризолит (в превод от гръцки „златоцветен камък”). Оливинът има още едно поетично наименование – вечерен изумруд. Името „оливин” е най-точното, защото с „хризолит” до скоро са били наричани до скоро най-различни минерали със зелена и жълта окраска. Голям хризолит с тегло 192,6 карата е един от седемте исторически камъка на Елмазния фонд на Московския Кремъл. Този камък е изключително чист, въпреки няколкото вътрешни пукнатинки, които не достигат до повърхността. За най-ценен се счита камъка с ярко-бутилков зелен цвят. Оливинът притежава стъклен блясък и не флуоресцира. Камъкът е доста чуплив, което затруднява обработката му. Твърдостта на минерала е 6,5 – 7 по скалата на Моос. За скъпоценни камъни се считат най-малките оливини, които не се препоръчва да се слагат на пръстени, тъй като гравюрата бързо се разваля и камъкът става негоден.
