Марказит

Марказит – непрозрачен минерал, съдържащ желязо, „брат” на пирита. Тези два минерала имат еднакъв химически състав. Тяхното главно отличие е различният строеж на кристалната им решетка. В древността те не са били различавани един от друг, затова немските планинци са ги наричали „сив колчедан”, чиято особена разновидност е бил и марказита. Наричали са го копиеподобен, лъчист или гребеновиден. Едва през 1814 г. е било установено, че марказита е особен минерал. Това е минерал с месингово жълт цвят. Понякога е и със зеленикава окраска. Прясните отломъци от минерала бързо потъмняват от въздуха, защото се окисляват. Структурата на марказита се отнася към ромбичната сингония. Кристалите обикновено имат таблична или кратковлакниста структура и като правило са с усложнени паралелни сраствания и набраздявания, поради което често стават подобни на гребен. Кристалите на марказита обикновено са много ефектни, но да се запазят образци в колекциите се отдава много рядко. Работата е в това, че сулфида много силно се поддава на окисление. В природни условия, това окисление става много бързо, дори понякога минералът изгаря. Марказитът има същия химичен състав, както и пирита, но се отличава от него по своята структура. В античните времена, често са го бъркали с пирита, но и днес е трудно да бъде различен от неспециалист. Древно арабската дума „марказит”, първоначално се е използвала за обозначаването на такива минерали като пирит, сурма и бисмут. В превод от арабски този термин означава „огнен камък”.Марказитът е близък до пирита и по своите физични свойства. Твърдостта на минерала е 6 – 6,5 (понякога и малко по-малко, заради порестата му структура), т.е., малко повече, отколкото при стоманата. Плътността му е 4,9 г/куб. см. Кристалите имат метален, леко мътен блясък.