Малко история

В историята на човечеството, изкуството на гаданията с помощта на минерали, има доста дълбоки корени. Те са възникнали още в палеолита и са свързани с центровете на възникване на човешката култура в Египет, Арабия, Персия, Близка Азия, Индия и Китай. В най-древните от достигналите до нас трактати за скъпоценните камъни почти винаги се обсъжда тяхното въздействие на едни или други болести, или върху самочувствието на човека. Информация за лечебните свойства на камъните може да се почерпи още от египетските папируси на Древното Царство. Скъпоценни и всъщото време лечебни камъни са били описвани в антични времена от Херодот, Плутарх и Плиний Старши. По-късно, църковните християнски власти Са започнали да разглеждат врачуването с помощта на минерали като отглас на езичеството. Те са се опитвали да ги ограничат до споменатите в Библията „дванайсет камъка”, украсяващи накита на Аарон и последвалите го библейски първосвещеници. Според съвременните представи, тази „сертифицирана дузина” се е състояла от ахат, аметист, тюркоаз, изумруд, гранат, лазурит, нефрит, оникс, карнеол, хризолит, кехлибар и яспис. Въпреки това, убеждението, че и много други минерали също имат целебни свойства, се е укрепило и е получило своето логично развитие и в Средновековието. Текстове на много лапидарии, написани по това време, са напомняли за своеобразието на минералогичните лечебници. В качеството на пример можем да приведем съчинението на Якоб Мейденбах „Градина на здравето”, излязло през 1491 г. Интересът на изследователите и лекарите от миналите векове към минералите като към потенциални лечители е разбираем. На фона на твърде мъглявите представи по това време за физиологията на човешкия организъм и често от твърде странната от съвременна гледна точка фаракология, тези необикновени създания на неживата природа са правели магично впечатление на носители на тайнствени висши сили. Не е удивително, че почти след всеки вид скъпоценен камък в историята се точи дълъг митологичен шлейф о предания за неговите целебни способности. Любопитно е друго. В съвременния свят, с неговата мощно развита фармацевтична химия и богат арсенал от лечебни препарати, чието действие е основано на строго научна база, интереса към лечебните свойства на минералите не само не е угаснал, но и се е възродил с нова сила в края на ХХ в. При това, вниманиението е привлечено не от добре изучените роли на определени минерални вещества и микроелементи за биохимичните обменни процеси, а от потенциалните лечебни свойства на веществата с определена кристалическа структура. На пръв поглед, това е доста странно, тъй като нито един минерал не се използва от живите организми директно, в неговото кристалическо състояние. Нещо повече, кристалите обикновено действат зле на клетките. Достатъчно е да си спомним „болестта на миньорите” – остра силикоза, която се предизвиква от попадналите в белите дробове кристали на кварца.