Гердан от Кехлибар

Наличност:: В наличност
Продуктов Код:: E-25614
Естествен Камък:: Кехлибар

38.00лв.

Количество

Информация

Описание

Заедно с нефрита, кехлибара е един от най-древните скъпоценни камъни, известни на човека. Той се споменава в съчиненията на Платон и Аристотел. В стари времена, произхода на кехлибара е бил забулен в тайна, което е пораждало множество легенди за него. Например, древните гърци, назовали този камък еклектрон и са го считали за застинала сълза, изплакана по загиналия Фаетон. Благодарение на способността му да се наелектризира, древните араби са нарекли кехлибара „кахраба” – т.е., „похитител на сламата”. Способността на кехлибара да гори в огъня е отразена в немското название „бернщейн” – буквално „огнен камък”. Сега ние знаем, че заедно с бисера, ахата и корала, кехлибара се отнася към органогенните камъни (имащи органичен произход). Кехлибара е вкаменена изкопаема смола. Например, балтийският кехлибар се сътои от 98% смола на бор от вида Pinus sussinifera. „Въдрастта” на балтийския кехлибар не превишава 35 милиона години. Но в света има и по-древни кехлибари, образуването на които е започнало преди повече от 100 милиона години. Цветът на кехлибара варира от почти бял и светло-жълт до червено-кафяв и почти черен. Със своите оттенъци кехлибара напомня на жълт топаз. Специалистите различават до 350 оттенъка на кехлибара. Още древните римляни са умеели да променят цвета на кехлибара, изварявайки го в мед. При това, „камъка на слънцето” придобивал червен цвят. Съществували са и други способи за предаването на друга окраска на кехлибара. Степента на прозрачност на кехлибара е силно променлива. Кехлибар, с включения на въздушни и водни мехурчета не се цени високо. Такива негови образци се наричат бастардами. Най-известен в света е балтийския кехлибар. Съществуват обаче и други разновидности на кехлибара. Например, кехлибара, добиван в Бирма, обикновено е непрозрачен. Той има жълт, кафеникав, червен или светло-бял цвят и се нарича бирмит или бурмит. Обикновено, той е по-твърд от балтийския. Понякога късчетата на бирмита достигат внушителни размери. Книгата „Рекордите на Гинес” разказва за къс бирмит с маса 15,25 кг. Този уникален екземпляр се съхранява в Лондон, в Музея за естествена история. На територията на Русия, късчета жълто-червен кехлибар може да се намери по крайбрежията на Ледовития океан. Такъв кехлибар, обикновено се нарича „морски тамян”. На крайбрежията на Сахалин се среща кехлибар с цвят на гъст чай с вишнев оттенък. Съществува технология за изработване на малки късчета кехлибар, по метода на пресоване или разтапяне. Камъни, получени по този начин се наричат амброиди (от гръцки eidos – „подобие” и англ. amber „кехлибар”). Те се отличават със своята мътност и по-малка твърдост от природния кехлибар.