Хиацинт

Хиацинта е разновидност на циркона с жълтеникаво-червена или червено-кафява окраска. В средните векове, термина „хиацинт” се е използвал като име на всички камъни с жълт цвят, впоследствие така са започнали да наричат жълтите циркони от Цейлон, където са били откривани най-красивите камъни. Червените и оранжевите оттенъци на този камък са обусловени от дефекти в кристалическата структура на циркона, а също и на неголямо количество на примес на итрия и други редки земни елементи. Отдавна се е считало, че хиацинта е камък на любовта и на мъката, който е способен да избави от любовно мъчение. Средновековните врачки са препоръчвали да се носи в период на депресии. А, в щастливи периоди на живота не е желателно да се носи този камък, тъй като предизвиква тъга. Хиацинтът препяства растежа на космите по скритите участъци на тялото, според поверието. Бил е носен от жени, които не са искали да забременяват, тъй като предизвиквал спонтанни аборти. На жените не се препоръчва да го носят всекидневно, тъй като той кара поклониците им да се отвръщат от тях. Понякога камъка се свързва с нещастна любов. Старинен лечебник препоръчвал хиацинт да се използва вместо сапфир за приготвяне на различни отвари. Препоръчва се хиацинта да се гравира в титан, алуминий и техните сплави. Думата „хиацинт” (или джацинт”), произхожда от латинското „хиацинтус”. Така се е казвал сина на царя от Спарта, който е загинал при мятане на диск, съревновавайки се с Аполон. Капките от неговата кръв се превърнали в скъпоценни камъни. Други названия на минерала са хиацинтов топаз, жаргон, джарджун, ианкиф, лигирий, беджади. Малки кристали на циркона могат да бъдат намерени почти във всяка магмена порода, но красиви и големи кристали с оранжев или кафяво-червен цвят са голяма рядкост. Хиацинтът има зърнеста структура. Той притежава ярък елмазен блясък и висока твърдост – 6,5 – 7,5 по скалата на Моос. Кристалите на хиацинта имат форма на четиристенна призма, които от двете страни завършват с четиристенни пирамиди. При закаляване, хиацинта променя своя цвят и се превръща в гълъбов, син или напълно безцветен камък.