Хелиодор

За всички прозрачни берили е характерен светло-зеления цвят, който се получава от гълъбов (в чист вид, той се проявява в аквамарините) и жълт (както при хелиодорите). Наличието на два цвята в кристалите на берила се обяснява с присъствието на желязо. Освен това, цвета на кристала зависи пряко от това, в какви връзки ще бъдат разположени йоните на желязото в кристалическата решетка. Забелязва се, че практически всеки берил, може да се превърне в хелиодор, като е нужно само да бъде подложен на радиоактивно облъчване. Веднага щом двувалентното желязо се превърне в тривалентно, кристала придобива жълта окраска. Това се потвърждава от факта, че хелиодорите от Намибия притежават слаба, но ясно забележима радиоактивност. Цветът на хелиодорите може да се променя от бледи сламено-жълти до златисти и гъсти медено-жълти тонове. В днешно време, учените отглеждат в лаборатории изкуствени кристали на хелиодора. Едни от тези изкуствени камъни, не се отличават от естествените нито по състав, нито по структура, а други – имат с природните само външно сходство. Въпреки това, изкуствените кристали намират широко приложение, както като имитация на ювелирни камъни, така и за създаване на оригинален материал за ювелиране, които нямат свой аналог в природата. Хелиодорът е слънчево-жълт берил, който е получил своето название от гръцкия език. В превод „хелиодор” означава „дар от Слънцето”. Това име първо се е отнасяло за берил със своеобразна златисто-жълта окраска, намерен през 1910 година в юго-западна Африка, в Намибия. Това обаче не означава, че подобни камъни не са били срещани до този момент, просто берилите с подобна окраска, които са били намирани в други места са били наричани голдберили (златисти берили). Сиянието на гравирания хелиодор е подобно на сиянието на елмаза. За придаване на силен блясък на камъка често изполват сложни гравюри. Кристалите на хелиодора, както и тези на другите берили са много изящни. По-често, те се срещат в природата във форма на удължена шестостенна призма, която леко напомня на молив със сложна многостенна главичка. Твърдостта на минерала, както и на много други скъпоценни камъни е доста висока – 7,5 по скалата на Моос.