Халкопирит

От другите минерали, халкопирита се отличава преди всичко със златистия си наситен цвят и силен метален блясък. Освен това, често върху повърхността на кристалите възниква и дъгов ефект. Всичко това е и причина за това, кристалите на халкопирита да са истински любимци на колекционерите на минерали. Халкопиритът се бърка понякога с пирит, въпреки че от последния минерал, халкопирита се отличава с по-интензивна окраска, която понякога е с едва забележим зеленикав оттенък. Твърдостта на минерала също е по-ниска, от тази на пирита и е лесно да бъде надраскан с игла. Най-надежден определител на минерала е неговият доста характерен облик, присъщ на кристалите му. И още една особеност е свойственна само на халкопирита – в пламъка на поялник този минерал се напуква, а след това започва да гори, отделяйки сернист газ и става на сплав в магнитно калъбце. Кристалите на халкопирита, като правило са изкривени или сложно защриховани. И само съвсем дребните кристали имат правилна форма на тетраедър или пирамида. Големите кристали често са сдвоени и това ясно се вижда по входящите ъгли и шевове, които разрушават посоката на щрифовката. Когато халкопирита излиза на земната повърхност, той бързо губи формата си, разпада се и дава началото на нов минерал – пизанит, халкантит, малахит, атакамит, азурит. От времената на Агрикола, към минерала се е закрепило названието „меден пирит”. Съвременното наименование „халкопирит” е било предложено през 1725 година от учения – минералолог Й. Ф. Хенкел. В превод от гръцки то означава „меден пирит” и говори за химичния състав на минерала. Минералът е наричан още медна, жълта руда. В природата халкопирита се среща обикновено заедно с бял калцит или безцветен кристал. На техния фон, кристалите на халкопирита изглеждат особено красиви и празнични.