Минералите от семейството на купоросите, към които се отнася и халкантита, се отличават с крайна неустойчивост. Температурата на обкръжаващата среда и влагата определят външният вид на купоросите. Измененията в тези параметри, понякога довеждат до това, че едни от тях се превръщат в други, разтварят се или се обезводняват и разпадат. Тези свойства на халкантита се явяват и причина за това, че да се види такъв кристал в природата е много трудно. В природата, медният купорос може да се срещне във вид на налепи, мъхести обраствания, стъкловидни корички, кристали. Минералът винаги има тъмно-гълъбов цвят, още наречен „купоросен” и само въздействието на слънцето или жегата са способни да го обезцветят. Обикновено халкантита се образува в кариерите, където има оголени участъци, на съдържащи сулфиди на медта породи. Да се види този минерал може след няколко дни сухо време след дъждове. Но, ако искате в колекцията си такъв минерал, трябва да се бърза, тъй като даже и при благоприятно време, той се съхранява на открито едва в течение на няколко денонощия. Халкантитът е минерал от семейството на купорсите, освен това, той е най-разпространения минерал от това семейство. В превод от гръцки „халка” означава „мед”. Халкантитът се нарича още меден купорос. Най-красиви колекционни образци на халкантита се добиват в Азербейджан и Грузия. Големи месторождения на халкантит се разработват с промишлена цел. Такива има в Чили, Германия, Испания, Русия (Урал). Добре оформени кристали на халканит се срещат в природата много рядко. Обикновено, кристалите имат лещоподобен или призматичен облик.Халкантитът се отнася към класа на много неустойчивите минерали. Достатъчно е да повали слаб дъжд и небесно сините кристали се разтварят. И дори, когато времето е сухо и горещо, кристалите на минерала са способни само за няколко дни да станат мътни, рижи или белезникави, а понякога дори да станат на прах. Минералът има ниска твърдост – само 2,5 по скалата на Моос. Неговата плътност е 2,2 г/куб. см. Хомогенността на халкантита е слабо изразена.