Названието на този древен минерал произхожда от персийската дума „фируз”, което означава „камък на щастието”. Според друга версия, наименованието на камъка произлиза от персийската дума piroza – победа. Английското наименование е turquoise, е дошло от френското словосъчетание  Pierre turquoise, което означава „турски камък”. Персите са вярвали, че в тюркоаз се превръщат костите на хора, умряли от любов. Затова, тюркоази са подарявали в знак на чувствено влечение, той е бил символ на вярната любов и съгласно поверията е притежавал способността да утешава сърцата, разбити от нещастна любов. При народите от Азия и Кавказ, тюркоазът е бил елемент от свадбените украшения на невестата. В средновековието жените, които са искали да привлекат към себе си някой мъж, са зашивали в дрехите му късче тюркоаз. Купците на Изтока са смятали, че ръка, украсена с пръстен от тюркоаз никога няма да обеднее. Ацтеките са наричали тюркоаза „калчихюитъл” и са го считали за вкаменили се сълзи на богинята на небето. Тюркоаза е символизирал за тях здравето, процъфтяването и е бил символ на любовта. Неслучайно, тюркоаза често е бил наричан „ацтекски камък”. Заедно с това, за мексиканските индианци тюркоаза е бил и „камък на войната”.  С късчета тюркоаз са инкрустирали черепи. В днешно време, такива експонати могат да се видят в музея на американските индианци (Ню Йорк). За някои индиански племена, късчета тюркоаз са изпълнявали също роля на пари. Небесно гълъбовият тюркоаз се счита за „млад” , а цвета е предизвикан от медни иони. Заради яркия гълъбов цвят, тюркоаза е наричан „небесен камък”. Зеленикавият тюркоаз се счита за „стар”. На практика, зеленикавия оттенък на камъка се придават от съединения на желязото. Понякога те окрасяват минерала в жълто-зелени или даже ябълково-зелени оттенъци. Местарождения на тюркоази съществуват в Таджикистан, Узбекистан и Казахстан. Находища има в Кавказ, Иран, на територията на САЩ (щатите Невада, Колорадо, Калифорния и Ню Мексико), Чили, Етиопия, Австралия и Китай. Тюркоаз с произход Синайския полуостров, в миналото е бил наричан „египетски”.  

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ  

Древните египтяни са ваяли от тюркоаз фигурки на скарабеи, които са били символи на мира. Ацтеките са инкрустирали с тюркоаз ритуалните си маски. Американските индианци са изрязвали от тюркоаз фигурки на животни – амулети, които са били длъжни да донесат късмет по време на лова. Битува мнение, че най-красивият гълъбов тюркоаз се добива в рудниците на провинция Хорасан в Иран. Цветът на минерала може да помътнее след дълго носене, тъй като тюркоаза се разваля от въздействие на сапун, спиртове, парфюми и мазнини. Може би и поради тази причина се е родило поверието, че цвета на тюркоаза помътнява, когато любовта си отива. Още в средата на ХVІ в. Агрикол е писал, че да се фалшифицира тюркоаз е изключително лесно. В наши дни фалшификати на тюркоаза се получават при пресоване на синьо оцветен фосфат на алуминия. Получените при това фалшификати имат почти същия външен вид, твърдост и плътност също като истинския тюркоаз, но за разлика от природния камък се разтапят от пламъка на поялник. Така наречения „виенски” тюркоаз се получава по пътя на съвместното надробяване, нагряване и пресоване на смеси от малахит, хидроокис на алуминия и фосфорна киселина.

МАГИЧНИ СВОЙСТВА

По думите на руския академик Ферсман, „няма нито един друг камък, който би могъл да играе по-голяма роля в човешките суеверия от персийския тюркоаз”. В Персия тюркоаза е бил символ на късмета и победата.  В Средновековието, тюркоаза е считан за мощен пазител, способен да предпази своя стопанин от отрови и отравяния. В съвременната митология тюркоаза се счита за камък на смелите хора, способни да възглавят борбата със злото. Украшения от тюркоаз се препоръчва да се носят от хора, които не се страхуват от риска и стремящи се към победа. Смятало се е, че късче тюркоаз, предпазва ездачите от съдбовно падане. Съгласно старите поверия, тюркоаза помага на ловеца или стрелеца да порази целта, затова лъковете и оръжията са били инкрустирани с тюркоази. Украшения с тюркоази съпътстват успеха във финансовите дела и привличат парите. Има мнение, че тюркоаза подпомага мира в семейството, прекратявайки споровете между съпрузите. Затова в Русия и Германия сватбените халки са били изработвани от тюркоази. В съвременната митология, тюркоаза се счита за камък на смелите хора, способни да оглавят борбата със злото. Украшения от тюркоаз се препоръчва да се носят от храбри хора, които не се боят от риска, стремящи се към победа. Не случайно в стари времена с тюркоази са украсявали ръкохватките на ножовете и мечовете. Украшения с тюркоаз формират безстрашие, сила на духа и напористост.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

Тюркоаза се счита за „Ински” камък. Най-активна се счита небесно-гълъбовият тюркоаз. Ако украшението от тюркоаз е помътняло, това може да показва за начало на заболяване. Тюркоазът укрепва зрението, избавя от безсъница и нощни кошмари, облекчава главоболието. В индийската литотерапия, тюркоаза се счита за най-важния стимулатор на гърлената чакра. Затова този минерал влияе положително върху гласовите връзки и щитовидната жлеза. Монголските лами са смятали, че тюркоаза е индикатор за здравето на човека – неговия цвят се променя заедно със състоянието на притежателя си. Мътнеещ или зеленеещ камък може да послужи като първи сигнал за започващо заболяване (помнете, че в съвременни условия цвета на камъка може да се губи под въздействие на сапун, спиртове, парфюми и мазнини). Също така се смята, че цвета на тюркоаза може да се възстанови, ако се носи от човек, който е абсолютно здрав със силна аура. Целебни свойства притежава само истинския тюркоаз, имитациите му (включително и искуствените камъни), не си струва да се използват за лечение.

АСТРОЛОГИЯ

Украшения от тюркоаз са най-подходящи за хора, родени под знаците на Телец и Стрелец. Не се препоръчва тюркоаз да се носи от хора, родени под знака Дева. Тюркоазът е камък на планетите Юпитер и Венера. Особено се препоръчва украшение с тюркоаз да се носи в петъците, т.е. в деня, посветен на любовта и на Венера.