Иолит

Иолит – цветна разновидност на минерала кордиерит, описан през ХІХ в. от френския геолог Пиер Луи Антуан Кордер. Терминът „иолит” е произлязал от гръцките думи ion – „теменужка” и lithos – „камък” и указва на характерния цвят на минерала. Кордиеритите често са прозрачни, а иолитите са украсени в наситени сини и виолетови цветове. Не случайно, иолитите често се използват за имитация на сапфири. Друго название на иолитите е „теменужкови камъни”. Светло-сините и тъмно-сините кордиерити са наричани „водни”, „рисови” или „лъжливи” сапфири. Кристалната структура на иолита напомня структурата на берилите. От последните, иолита се отличава с по-малка твърдост и плътност. Съществуват иолити с ефекта „котешко око”. Обработват ги обикновено във вид на кабошони. По своята текстура, полу прозрачните кордиерити напомнят на нефрити и не случайно в древността са наричани сини нефрити.           Иолитите се отличават с плеохроизъм. Това означава, че гравираните камъни имат различна окраска в зависимост от ъгъла, от който се гледат. При иолитите, нюансите са от интензивно-гълъбов до почти безцветни. Отчитайки тази особеност, ювелирите гравират иолитите така, че площадката на камъка да се разполага под прав ъкъл към ребрата на призмата. Именно в този случай, камъка притежава най-наситена окраска.           Кордиерите и иолитите с ювелирно качество се добиват на територията на Бирма, Индия, Шри Ланка и Мадагаскар, Танзания, Бразилия, Гренландия, Англия, Норвегия, Финландия и Канада. В САЩ, такива камъни има в щатите Калифорния, Южна Дакота, Ню Йорк и Ню Хемпшир. В Русия, прозрачни кордиерити са намерени в средата на ХІХ в. в Среден Урал. Добиват се също в Карелия, Алтай и на Колския полуостров.