Епидот

Названието на минерала произлиза от древногръцката дума epidotus – „увеличение”, „нарастване”, което намеква на особеностите в строежа и ръста на неговите кристали, при които едната страна в сечението се оказва по-голяма от другата. От химическа гледна точка, епидота е сложен по състав силикат на алуминия, желязото и калция. Неговите прозрачни или полу-прозрачни кристали съдържат многобройни примеси. Епидота има фъстъчено-зелен цвят, заради който го наричат още пистацит (от англ. pistachio – „шам фъстък”). Както и всички камъни със зелен цвят, епидотите могат да бъдат полезни при лечение на очни и нервни болести. Наличието или отсъствието на кафяви оттенъци у епидотите зависи от концентрацията на железни съединения в тях. Срещат се черно-зелени камъни. Вишнево-червени епидоти, чийто цвят е обусловен от съединения на мангана се наричат пиемонити. Епидотите са не скъпи полу-скъпоценни камъни, които рядко се използват за ювелирни цели. Годни за гравиране камъни се добиват в Мексико, Мозамбик, Норвегия, САЩ и Австрия. В Русия красиви, прозрачни епидоти се намират в Урал в околностите на Екатеринбург. Уралският епидот с бутилково-зелена окраска е получил специалното название пушкинит. Монголският пушкинит в сребърен обков се смята за не лош пазител от вредни въздействия.