Графит

Графитът, който се среща в природата във вид на дребнозърнести натрупвания е една от кристалните разновидности на въглерода. За най-разпространен се счита люспестия графит, чийто кристали имат вид на дребни таблички – люспи. Съществува и друга разновидност на гравита – аморфния графит, чийто кристали са толкова малки, че могат да се видят само под електронен микроскоп. Графитът се образува във въглищните пластове или в карбонатните породи под въздействието на високи температури, затова минерала, както и въглищата има черен цвят със сивкави оттенки, въпреки че може да бъде и тъмно-син. Съвършенната хомогенност позволява на минерала лесно да се разпада на пластинки, пълзящи една върху друга, затова и е съвършена смазка. Използва се в праховата металургия, при производството на полупроводници. Въпреки, че има много богати залежи на графит, той често се получава по изкуствен път. Произвеждат го от кокс (пълнеж) и каменновъглен пясък. Названието на този минерал е произлязло от гръцката дума „графо”, което означава „пиша”. Още в древността, хората са използвали този минерал за изписване на букви и чертежи върху папирус и заместващи го материали. Този минерал с черен цвят е един от най-меките минерали на Земята – 1 по скалата на Моос. Блясъкът на графита е метален. Той се разтапя при температура по-висока от 3800 градуса по Целзий. Графитът е разпространен почти навсякъде по Земята. Най-известни са месторожденията в Китай, Корея, Чехия и Словакия, където се срещат графити с най-високо качество. Най-големи залежи на графит има в Бразилия, Мадагаскар, Мексико, Австралия, Норвегия, Пакистан, Южна Корея, Шри Ланка, Индия, Канада, Германия, Украйна. Големи запаси на графит има и в Русия.