Гипс

Водосъдържащата серноокисна сол на калция е получила названието гипс. Обикновенният за този минерал бял цвят е способствал в древността да бъде поставян в един ред, заедно с тебешира и другите варовикови породи. Но от упоменатите минерали, гипсът се отличава преди всичко със своите оттенъци (той е жълтеникав, розовеещ, сив, кафеникав и т.н.), а също и по това, че образува прозрачни кристали. Полупрозрачният жълто-кафяв гипс се нарича селенит. Най-често, гипса образува плоски кристали, влакна или иглички. Много често могат да се видят кристали-двойници във формата на кръст. Срещат се също и „лястовичи опашки” – кристали, които са се срастнали под остър ъгъл. В местностите с засушлив климат, могат да се срещнат понякога „рози на пустинята” – кристали на гипса, които са разположени така, че образуват подобие на цвете. Гипсът се асоциира (образува паралелни месторождения) с готварската сол, тъй като и двата минерала имат общ произход – образували са се в резултат на изпаряването на водата в различни водоеми. Отдавна гипса се е използвал за строителен материал и изходен продукт за изработка на домашни предмети. В Древен Египет са го използвали за изработката на различни съдове. Подобни гипсови съдове са намерени в гробницата на Тутанкамон. Индианците в Америка са правели от алебастър ритуални маски, които са украсявали с инкрустирани камъни и човешки кости. Алебастърът, от древни времена, широко се е използвал и в Русия. Например, именно с гипс са били облицовани няколко вътрешни помещения в Зимния Дворец в Петербург. В днешно време, обработката на камъка се извършва с помощта на каменорезни машини. Но и до днес са се съхранили методи на обработката му с помощта на храсти (например хвощ). Набраното през лятото и изсушено растение, богато на кремний и много здраво се накисва в гореща вода преди употреба. С трева, като пемзата пък, отстраняват всички неравности от изделието и го шлифоват. Названието на този воден сулфат на калция е произлязло от гръцкото „гипсос” – „тебешир”. Известни са две разновидности на гипса: алебастър и селенит. В древността, алебастър са наричали материал, от който са изработвали вази за благовония.Терминът „селенит” може да се преведе като „лунен камък”. Въпреки това, той не трябва да се бърка с друг минерал, носещ същото название, който се отнася към групата на полевите шпати. Понякога, кристалите на гипса образуват доста чудни форми, при сраствания на иглички и стълбчета, например. Кристалите на гипса представляват плосък крив паралелепипед с големи странични резки. Има полу-стъклен блясък и почти съвършена хомогенност. Неговите кристали лесно се разбиват при удар. Гипсът се отнася към редицата на много меките материали. По скалата на Моос заема 2 позиция. Мек камък, който лесно се разбива на трохи. Месторождения на гипса има навсякъде. В Русия, най-голямото месторождение се намира в Тулска област. Този минерал се добива и в Поволжието, Урал, Германия, Австрия, Латвия.Гипсовото  „цвете на пустинята”, за разлика от „желязната роза”, представлява не разцепени кристали, а истински сраствания. В книгата си „Първи основи на минералологията”, В. Севергин през 1789 година е писал за гипса: „Алебастърът се използва гальовен в архитектурата и този вид гипс се полира като мрамор...”. Благодарение на своята мекота, той широко се използва в каменоделната промишленост. Тънковлакнестият материал на селенита, благодарение на своята мекота, отлично подхожда за изпълнение на резбоване върху камък. От него са направени множество предмети (например, известни Великденски яйца), чиято идеална полировка позволява на минерала да се представи в цялата си красота. Още древните лечители са използвали гипса. Способността на праха на този минерал да се втвърдява след намокряне и изсъхване е породила множество легенди за магичните му свойства. В старинните лечебници се е споменавало, че „... камъкът ще превърже кървяща утроба и излишната пот ще попие”. С прах от гипс са посипвали раните, с него са лекували (безуспешно, но!) простудни и стомашни заболявания.