Понякога, в процеса на формиране на утаечните скали се създават условия, при които дървесината на загиналите дървета не изгнива напълно. Нейните елементи постепенно се смесват с минерални компоненти, включващи кварц и опал с халцедон. Така се ражда удивителния минерал с органичен произход – вкаменена дървесина – ксилолит (гръцки xylon – дървесина). Често в нея се съхраняват годишните кръгове и даже тънките структури на клетките, което е видимо под микроскоп. Понякога възниква вторичен рисунък, напомнящ разклоненията на ясписа и ахата. Обикновено вкамененото дърво има сива и кафява окраска, но се срещат и червеникави, жълти и даже гълъбови образци. Най-голямото месторождение на вкаменена дървесина е известно в Аризона, близко до Холбрук (САЩ). Дължината на намерените там „каменни” стволове, чиято възраст е минимум 200 милиони години, достига 65 м., при диаметър около 3 м.! През 1962 г. този район е бил обявен за национален парк Петрифилд Форест. Месторождения на вкаменели дървесини съществуват също и в Приморски край (Русия), Украйна, Грузия и Армения. В монголската медицина „дъсчици” от вкаменени дървета, намерени в пустинята Гоби, са прилагали към ставите при артрит и други подобни заболявания. Още в Асирия, Вавилон и Древен Рим вкаменени дървета са се използвали като суровинен камък, по-рядко са го използвали за направата на гердани, пръстени, медальони и колиета. От аризонското вкаменено дърво през ХІХ – ХХ в. са правели столешници, вази, свещници.