Бисер

Когато в мантийната плоскост на мекотелото попадне песъчинка или друг страничен предмет, на неговата повърхност може да започнат да се отлагат пластинки аргонит, състоящ се от карбонат на калция. Така започва да расте бисера. Руският поет И. А. Бунин поетично е описал този процес: „Мил ми е бисера, чист морски дар! В лоното на океана, в раковина тясна, расте той самотно, като цветче безвестен...”. До размер на грахово зърно, бисера расте и се увеличава за 12 години. Минералните пластинки се скрепват с помощта на органичното вещество конхиолин. Неговото изменение с течение на времето става причина за „стареенето” на бисера, довеждащо до загуба на неговия блясък. Цветът на бисерите може да бъде не само бял, но и жълт, червен, гълъбов и даже черен. Думата „жемчуг” (бълг. бисер, перла), се отнася към арабската „зенчуг” и после към китайската дума „чженчжу”. Англичаните, французите и немците, наричат този камък перла. Тази дума съществува и в руския език. Древните гърци са наричали бисерите с думата margarites. Не случайно и в Русия бисерите са били наричани „маргарити”. В Русия отдавна са добивали и сладководен бисер, който са извличали от раковините в бистрите и чисти северни рекички. Възможно и затова такива бисери са наричани „скатени”. Руският сладководен бисер добиван от река Варзуга (Архангелска губерния) са наричани варзужски. Точно него, вероятно, в началото на ХVІ в. е бил наричан новгородски. Не случайно на герба на беломорския град Кеми, известен в миналото със своите бисерни добиви е било изографисано бисерно колие на гълъбово водно поле. Дребните речни бисери в Русия са били наричани „бисерни зрънца”. Големите перли с овална форма са били именувани „перлени краставици”. Любопитно е, че в Русия дребният речен бисер с маса по-малко от 0,25 карата (50 мг.) и диаметър по-малко от 3 мм. са наричали бисер (от араб. busra – фалшива перла). В Русия е било разпространено бродирането с перли. През ХVІІІ – ХІХ в. най-често с тях са обшивали укташения за глава. Те са били правени предимно в северните и централните области на Русия. Например, богато украсена с речни бисери архиерейска митра се съхранява в Московския държавен исторически музей. Тя е била направена в последната четвърт на ХVІІ в. и е обшита (отново) върху кадифена основа през ХVІІІ в. Отрасълът на речните перли в Русия е просъществувал до края на ХІХ в. В своята книга „Домашният бит на руските царици през ХVІ и ХVІІ столетия”, И. Забелин пише за достойнствата на бисера: „За най-добър и следователно за най-скъп се е считал бисера гурмицки или бурмицки, ...докарван от Ормуз или Гурмиза (страна, град и остров в Персийския залив). След това е следвал кафимския бисер, докарван от Кафа (днешна Феодосия). Много бисери са се доставяли от западната граница през Архангелск”. Морският бисер, доставян в Русия от Изток, понякога е бил наричан „ориентал” (англ. orient – изток).

ИЗДЕЛИЯ И ЦЕНИ

Перлата е известна още от дълбока древност. Тя се споменава още в древноиндийския епос „Ригведа” и във Ветхия Завет на Библията (в частност, текстовете на цар Соломон). Преди две хиляди години преди нашата ера, китайците са плащали данъци за бисерите. В персийската галерия на Лувъра се съхранява много древно състоящо се от три наниза бисерно колие. Бисерите са били известни на инките и на другите племена от Южна Америка. Цената на перлите зависи от тяхната големина и цвят. По-скъпо се оценят перлите със сочни оттенъци. Цената на бисерите падна, след разработката на методика за отглеждането им в раковини в специални морски ферми. Да се различи такъв бисер от намерен случайно е практически невъзможно, нали и в двата случая техен истински производител е мидата. Най-големи бисери се извличат от раковините на най-големите миди – тридакн. Обисновено обаче, такива перли имат неправилна форма. 

МАГИЧЕСКИ СВОЙСТВА Счита се, че съзерцанието на перла успокоява психиката, носи душевно равновесие и умиротворение. В Китай, бисера е бил смятан за елексир на младостта, плодородието и магическата сила, в Монголия – за символ на властта и за индикатор за отрови в чаши с вино. В Европа перлите са били асоциирани с дълговечност, а в Индия, те са били символ на брака, процъфтяването и благополучието.

ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА

За лечебното действие на бисерите се споменава в знаменития „Канон” на Авицена и в трудовете на древните арабски медици. Съществува мнение, че изделия от перли помагат при заболявания на бъбреците, черния дроб, храносмилателната система и влияят благотворно на организма на човек при хипертония. Не случайно в знаменития паметник на тибетската медицина „Чжуд-ши” се посочва, че бисерите помагат при нервни разстройства, загуба на памет и нервна слабост. За лечебни цели се използва също и така наречената „бисерна вода”, в която през нощта са лежали няколко бисера. Такава вода може да се пие на сутринта. Смята се, че тя помага при кръвотечения на венците и хемороиди, полезна е при лечение на конюктивит, способна е да влияе благотворно при заболявания на черния дроб и при жлъчно-каменна болест. Бисерната вода има противовъзпалително, антимикробно и кръвоспиращо действие. Литотерапевтите считат, че тя може да нормализира менструалния цикъл. В Китай даосите са смятали бисера за застинало женско начало Ин, за елексир на младостта, за удължаващ живота. И до днес в Монголия и Китай вярват, че в бисера е заключена чудодейна целителна сила, помагаща при лечение на катаракта и други очни заболявания. Смята се, че бисер, губищ своя начален блясък, съобщава за възможно заболяване на своя притежател. За това има известно основание, нали красотата на бисерите изчезва с времето, а старостта идва с различни болежки. Освен това, измененията на спектъра на химическите вещества, които се отделят чрез кожата, на които може да реагира бисера, наистина са индикатор за някои болести.

АСТРОЛОГИЯ

Благодарение на своя мек, приглушен блясък, бисера се смята за камък на Луната.