Названието на минерала произхожда от гръцките думи argillos – глина и lithos – камък. Такова словосъчетание от корените достатъчно точно предава същността на аргилита. Той представлява разновидност на утаечна планинска порода – реразтворима във вода камъкоподобна сланцевата глина. Доста често, образци на аргелит имат синкаво-сив или даже черен, аспидов цвят. Впрочем, срещат се светли и даже почти бели аргилити. В бита си, американците и англичаните наричат аргилита mudstone – в буквален превод „кален камък” (англ. mud – кал, ил, тиня). Едва ли би си струвало този камък да бъде споменат в книга за скъпоценните и полускъпоценните камъни, ако не бяха оригиналните изделия от този минерал, които могат да струват на международния пазар за минерали по няколко стотин долара. Работата е там, че резбата върху аргилит е част от националното искуство на канадските индианци от племето Хайда. Като материал за работа, индианските майстори традиционно използват почти черни аргилити от местността Слейтчак Крик, разположена на острова на Кралица Шарлота (Канада, Британска Колумбия). Във много аспекти, това местонаходище е уникално.Индианците Хайда, правят от аргилит дребни нещица: медальони, чинии, лули, изображения на тотемни животни. Нерядко полирани кутийки от аргилит се инкрустират със седеф. Индианците Хайда обичат да прилагат в своето искуство на резбата сюжети, свързани с китовете косатки. Индианските майстори поддържат традициите на своето искуство и високото ниво на стилизация на резбата от аргилит вече почти два века, което прави техните изделия уникални. Приемственост при тази резба съществува също и в културата на индианците живеещи в района на Ванкувър. Не е лесно да бъдат намерени украшения с аргилит. Затова е нужно или да се посети Канада и да се запознаеш с творчеството на индианците Хайда лично, или да се потърсят такива неща във виртуалните аукциони в интернет.