Андалузит

В Андалузия (Испания) били намерени красиви камъни, които променяли своя цвят, в зависимост от ъгъла, под който слънчевите лъчи падали върху тях. Те придобивали ту оранжево-кафяви, то жълтеникаво

-зеленикави оттенки. Такова явление в минералологията се нарича плеохроизъм. Новият минерал от доставката на Ж. Деламетри през 1798 г. е получил названието андалузит. При неговата обработка, ювелирите се стараят да го гравират така, че плеохроизма му да с

е проявява с максимална интензивност. По този му признак, андалузита лесно се отличава от другите скъпоценни камъни от рода на хризоберила, турмалина или мъглестия кварц. Андалузитите имат сиви, жълти, кафяви, златисти, оранжево-кафяви и розови оттенки. Има червени и тъмно-зелени камъни. Безцветният андалузит се среща рядко. От химическа гледна точка, андалузита е силикат на алуминия. По-късно, местонаходища на андалузит са били намерени не само в Испания, но и на територията на Шри Ланка, Бразилия, Канада и САЩ. Непрозрачната разновидност на андалузита се нарича хиастолит. (гръцки hyasmos – прекръстване) или

 „кръстовиден”. След шлифовка на плоската повърхност на камъка е отчетливо виден своеобразен цветен кръст. Не е удивително, че в старината хиастолити са се ползвали с голяма популярност у монасите, които са правели от него четки и амулети. От този камък, рицарите

 на Малтийския орден са си поръчвали пръстени. От тук е и възникнало още едно название на камъка – „Малтийски кръст”.