Алебастърът е най-твърдата разновидност на гипса. В редицата на скъпоценните минерали алебастъра заема едно от последните места. Той се отнася към полускъпоценните камъни от най-ниския, третия ред. Заедно с такива минерали като агалматолит, селенит и гагат, алебастъра се отнася към така наречените „меки камъни”, от които лесно се изрязват различни фигурки и статуетки. Те лесно се полират с шкурка. Окончателния блясък обикновено се нанася от восък. Любопитно е, че в Древна Гърция алебастър са наричали неголям флакон с крушевидна форма, в който са съхранявали парфюми и пудри. Изделията от алебастър са крехки и лесно се чупят при падане. В древността на руски са наричали фигурките от алебастър „крехки”, „чупливи”. По всяка вероятност именно крехкостта на алебастъра е породила поверието, че ако ти се присъни изделие от този минерал, ще те споходи печалба в хазартна игра. Заедно с това, времето щади изделията от алебастър. В знаменития Британски музей се съхранява фигура на жена от алебастър от гробницата на Изида. Тази фигурка се датира от VІ в. преди н.е. Много вещи от алебастър са намерени от археолозите в гробницата на фараон Тутанкамон. Сред тях има светилници, вази, фигурки на сакрални животни. Алебастърът е бил популярен в ХІХ век като материал за ваене. На съвременните международни антикварни аукциони регулярно се излагат скулптури от алебастър, направени преди повече от стотици години назад. Алебастърът се използва и днес в ювелирното дело, макар и рядко. По-често се използва за направата на гривни. Обикновено алебастъра е бял на цвят, но се срещат и негови цветни разновидности. Нещо повече, този минерал се боядисва лесно. Особено се цени алебастър с прасковен цвят. Изрязаните от него фигурки могат да бъдат полупрозрачни и някак си да сияят с особена вътрешна светлина. В природата съществуват кристали на алебастъра. Месторождения на този минерал се срещат в Германия (Тюрингия), Англия (Дербшир), по бреговете на Персийския залив, в Италия и Франция. На територията на САЩ той се добива в Колорадо.